Израелският Фокстрот или метафората на един конфликт
Израелският на Самуел Маоз (помните ли " Ливан ", отличен със " Златен лъв ", който се развиваше навътре в танк?) беше в деветката за чуждоезичен " Оскар ", завоюва 16 награди (осем родни и три във Венеция, включително Голямата премия на журито) и има оценка 7.5 в IMDb.
На вратата на нормално еврейско семейство се звъни, извън са униформени... Идват да оповестят, че синът Йонатан, боец, е умрял. На бащата Михаел Фелдман (Лиор Ашкенази, постоянно доста добър, както и във " Footnote ", също номиниран за " Оскар " ), проектант, прекрасен мъж на междинна възраст с хлътнали бузи и големи светли блеснали от тъга очи, му записват в телефона тревога с инструкции на всеки час да пие чаша вода, на майката Дафна (Сара Адлер), смугла привлекателна къдрокоса и прочувствена стопанка с под паника взор, полуприпаднала, бият инжекция и тя изпада в бездънен сън. Рутина...
Тягостни часове, самобвинения и самонаказания, ступор, душевна празнина. И тъкмо когато се прибира нежната, изтънчена и нежна щерка Алма (Шира Хаас), се оказва, че е неточност - различен боец със същото име е погубен. Озверелият и омекотен татко взема решение да употребява всички вероятни връзки и да върне детето си.
На изолиран пропускателен пост в пустинята Йонатан Фелдман (Йонатан Ширай), приветлив леко цялостен юноша с набола брада и закачлив манталитет, служи с трима приятели. Показва им по какъв начин се танцува фокстрот, рисува графики в скицник, кодошат се, споделят младежки мемоари за девойки, мастурбиране, наставнически уроци. Живеят в неуместен фургон, който май е на блатиста почва и последователно се накланя(!), а бариерата на непрекъснато пустото шосе подвигат рядко. И въпреки всичко в един проливен дъжд се изгаврят, къде умишлено, къде не, с арабска двойка, облечена публично, и ни става обратно и неприятно. Но това като че ли ни приготвя за касапницата, която съпровожда идната инспекция, и за гнусната реакция на израелската войска, която в действителност психически и от позиция на следствията е по-малкото зло, само че това не я прави по-малко отблъскваща и нечовечна.
Маоз не дава предписания, само че при фокстрота най-после се оказваш на същото място като първоначално, съвършена метафора за израелско-палестинския спор. В персонален проект изцяло разрушеното, безусловно в руини, семейство на Михаел и Дафна минава през катарзиса на взаимните обвинявания (заслужени) - той е слаб, тя преднамерено му е създавала усета за мощ, само че има и причина за неговото дългогодишно държание, а тя е злобна и отмъстителна. Но най-малко там, на микро равнище, след гръмотевиците и светкавиците на фамилната стихия, има някаква вяра. Блещука светлината на прошката и смирението, на приемането на болката и съжителството с нея.
На вратата на нормално еврейско семейство се звъни, извън са униформени... Идват да оповестят, че синът Йонатан, боец, е умрял. На бащата Михаел Фелдман (Лиор Ашкенази, постоянно доста добър, както и във " Footnote ", също номиниран за " Оскар " ), проектант, прекрасен мъж на междинна възраст с хлътнали бузи и големи светли блеснали от тъга очи, му записват в телефона тревога с инструкции на всеки час да пие чаша вода, на майката Дафна (Сара Адлер), смугла привлекателна къдрокоса и прочувствена стопанка с под паника взор, полуприпаднала, бият инжекция и тя изпада в бездънен сън. Рутина...
Тягостни часове, самобвинения и самонаказания, ступор, душевна празнина. И тъкмо когато се прибира нежната, изтънчена и нежна щерка Алма (Шира Хаас), се оказва, че е неточност - различен боец със същото име е погубен. Озверелият и омекотен татко взема решение да употребява всички вероятни връзки и да върне детето си.
На изолиран пропускателен пост в пустинята Йонатан Фелдман (Йонатан Ширай), приветлив леко цялостен юноша с набола брада и закачлив манталитет, служи с трима приятели. Показва им по какъв начин се танцува фокстрот, рисува графики в скицник, кодошат се, споделят младежки мемоари за девойки, мастурбиране, наставнически уроци. Живеят в неуместен фургон, който май е на блатиста почва и последователно се накланя(!), а бариерата на непрекъснато пустото шосе подвигат рядко. И въпреки всичко в един проливен дъжд се изгаврят, къде умишлено, къде не, с арабска двойка, облечена публично, и ни става обратно и неприятно. Но това като че ли ни приготвя за касапницата, която съпровожда идната инспекция, и за гнусната реакция на израелската войска, която в действителност психически и от позиция на следствията е по-малкото зло, само че това не я прави по-малко отблъскваща и нечовечна.
Маоз не дава предписания, само че при фокстрота най-после се оказваш на същото място като първоначално, съвършена метафора за израелско-палестинския спор. В персонален проект изцяло разрушеното, безусловно в руини, семейство на Михаел и Дафна минава през катарзиса на взаимните обвинявания (заслужени) - той е слаб, тя преднамерено му е създавала усета за мощ, само че има и причина за неговото дългогодишно държание, а тя е злобна и отмъстителна. Но най-малко там, на микро равнище, след гръмотевиците и светкавиците на фамилната стихия, има някаква вяра. Блещука светлината на прошката и смирението, на приемането на болката и съжителството с нея.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ